Направо към съдържанието

Марио Перацоло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марио Перацоло
Лична информация
Роден7 юни 1911 г.
Починал3 август 2001 г. (90 г.)
Падуа, Италия
Ръст169 см
ПостПолузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1928–1933
1933–1936
1936–1942
1942–1948
1949–1950
Общо:
Италия Падова
Италия Фиорентина
Италия Дженоа
Италия Бреша
Сиракуза
120
85
165
120
1
491
(33)
(7)
(14)
(4)
(0)
(58)
Национален отбор
1936–1939Италия Италия8(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Марио Перацоло в Общомедия

Марио Перацоло (на италиански: Mario Perazzolo) е италиански футболист, полузащитник.

По време на кариерата си Перацоло играе за Падова и Фиорентина, преди да премине в Дженоа, където прекарва голяма част от кариерата си. По-късно играе и за Бреша и Сиракуза. Подобно на много играчи, Марио Перацоло се преквалифицира. Започва кариерата си като защитник, позиция, на която играе в продължение на 5 години в Падова и 3 във Фиорентина.[1] По-късно, той става централен полузащитник, където играе най-добрите си сезони за Дженоа. За националния отбор той играе на същата позиция като Джузепе Меаца, когато отборът спечелва олимпийската титла през 1936 г. Перацоло става и световен шампион през 1938 г.[2]

Дженоа
Италия
  1. Addio all' ex azzurro Perazzolo: nel 1938 vinse i Mondiali con Pozzo // La Gazzetta dello Sport, 4 август 2001. Посетен на 16 декември 2008. (на италиански)
  2. Italy - International Matches 1930-1939 - RSSSF.com


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mario Perazzolo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​